о
Снимка: 
Днес 07.12.2007 

Един прекрасен и много обичан от мен човек има рожден ден, и реших да я изненадам като и посветя този пост. 

Мила моя,Желая ти ... Толкова късмет, колкото не можеш да понесеш, толкова щастие, колкото не си предполагала, че може да имаш, толкова здраве, колкото не си очаквала и толкова поводи за усмивки, че да хванеш мускулна треска на лицето! 
На този ден, всяка година от живота ни, Слънцето се връща там, където е било, когато сме се родили. Този ден е подходящ да поставиш ново начало, да променим нещо в себе си и така да промениш живота си. Гледай напред, винаги! Живота е пред теб, а той те зове! Понякога живота ни е доста объркан, сив, и скучен. Понякога ни се струва че няма изход. Тогава се появи Ти в живота ми! 

Нека ти разкажа една история... 
Имало едно време един човек, изпълнен с емоции. Той гледал толкова идеалистично на живота, че го обявили за личност, родила се напред във времето. Моралът му бил движещата сила в живота му и той силно се уповавал на него. Човекът познавал всяко чувство с такава сила, че когато страдал, около него близките му страдали с него, защото не можели да издържат на това, което виждали пред себе си. Когато обичал, обичал с цялото си сърце и душа, когато страдал плачел с глас... когато ненавиждал, правел го с цялото си същество. Приятелите му били като семейство, семейството му, били най-близките му приятели. Той се влюбил за пръв път истински, но не можел да каже какво изпитва, защото емоцията му го възпирала.. Намалил броя на приятелите си от 100 на 5, но го преглътнал с гордост в душата, защото тези хора и днес са до него и той е до тях. Един ден останал сам... Родителите му го видяли как отслабнал... Как се намразил. Той загубил мотивация. Помръкнал... Затворил се в дома си. Изчезнал като душа. Той беше напуснал човека, с която беше делял живота и чувствата си и с който искаше да живее. За пръв път му се случваше това, той да напусне... Той се беше разделил със семейството си и приятелите си заради него... Този човек не можа да разбере това, не го оцени и се държеше тежко с негор и затова той каза "Край!". Той лежеше в стаята си и мислеше тежки и вредни неща. Тогава се появи ти, и му каза: "Стига... Ти си на 22 години и живота е пред теб. Понякога трябва да си над тези неща, за да оцелееш." 
И той излезе... 

Благодаря ти, че успя да довършиш тази история. Благодаря ти, че си до мен, че мога да разчитам на теб, и че истинска! Че ще все още мога да виждам очите ти, във всеки изгрев и всеки залез...ти си човек за който бих се превърнал в извор на сутрешната роса, давайки сълзите и кръвта си...